Какви са предизвикателствата по пътя на България към еврозоната?
България е единствената страна, която заявява, има деклариран интерес и прави съответни стъпки за влизане в еврозоната. Така разяснява желанието на ръководещите да стартират преговорен процес Калин Христов, подуправител на Българска национална банка и началник на ръководство „ Емисионно ”, на полемиката на Клуб Инвестор „ Банки и финанси “.
Страните, които в този момент са отвън еврозоната, би трябвало да знаят за измененията и отворения й темперамент, разяснява той желанието на България да одобри еврото.
Христов подсети, че страната извършва четири от петте критерия за влизане във валутно-курсовия механизъм ЕRМ II, като на 23 май Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оповести какво е осъществяването на тези критерии.
Кристофор Павлов, основен икономист за България на УниКредит Булбанк, разгласи, че, с цел да се приключи цялата архитектура на еврозоната, това би трябвало да стане с прибавянето на сполучлив банков и политически съюз. Той уточни, че са нужни промени за дотъкмяване на банковия съюз, където би трябвало да се решат въпросите за гарантиране на депозитите, с цел да не се стигне до възможна рецесия.
Фондът за непоклатимост би трябвало да е автоматизираният стабилизатор по време на рецесия, с цел да компенсира недостиг и да защищити от загуба на работни места, разяснява той. Експертът регистрира, че сега Европейският съюз е доста надалеч от основаването му.
Финансовият съветник доктор Христос Кацанис съобщи, че, в случай че няма обща политика в еврозоната и конвергенция на стопанската система, еврозоната ще продължи да се изправя пред провокации в банковите системи и финансовите пазари.
Кацанис добави, че би трябвало да има задълбочена промяна на еврозоната. „ Аз бих предложил на България да взе участие колкото може по-активно в решение на бъдещето на Европейски Съюз и еврозоната. Българската общност няма ясна визия какво се случва в еврозоната “, предложи той.
Финансистът подсети за вероятността „ Европа на доста скорости “. България има изключителния късмет да открие нови пътища за нов Европейски Съюз и еврозоната, счита той.
Димитър Чобанов, учител в катедра " Финанси " в УНСС, посочи по какъв начин историята на еврозоната демонстрира, че би трябвало да се съблюдават фискалните правила и тези за дъжавния дълг, с цел да има конвергенция.
За новите страни, които се причисляват към еврозоната, може да има нови критерии, които не са били годни за предходните, съобщи преподавателят. Според него първо би трябвало да се потърсят механизми, с цел да се съблюдават в този момент съществуващите правила и да не се употребяват изключения, или да се мисли за нови критерии.
Той предложи да има стабилно осъществяване на критериите, което ще покаже доближаване на обособените стопански системи.
Според Дончо Донев, шеф ръководство „ Капиталови пазари “ в Пощенска банка, е въпрос на време да се реализира фискална консолидация в Европейски Съюз, с цел да стане той резистентен.
Чобанов подсети, че от 2007 година Европейска комисия ползва за България механизъм за наблюдаване и оценка. От 17 рекомендации, отправени в отчета през 2017 година, България не е изпълнила нито една.
Икономиката ни би трябвало да пораства със 7% всяка година, с цел да реализираме след 5 години 80% от покупателната дарба на Западна Европа, пресметна той.
Според него в пътната карта, която ще получи България за влизане в ЕRМ II, може да се заложат справедливи критерии и задължения, само че решението може да бъде и политическо, сходно на влизането на страната в Европейски Съюз.
Дончо Донев съобщи, че в този момент има политическа воля и България не би трябвало да губи време с или без пътна карта за влизане в ЕRМ II, тъй като това ще повлияе позитивно на конвергенцията.
Той също разяснява факторите, които вляят на страните при присъединение към еврозоната и уточни, че този развой ще има серизен позитив за банките от позиция на лихви и отбрана.
Калин Христов разяснява, че при бъдещата конвергенция е обикновено да има по-висока инфлация и хората не би трябвало да се плашат. Той е уверен, че ще има „ резултат на закръглянето “ и даде образец с Италия от първата вълна на присъединение към еврозоната, когато евтините неща, които се купуват по-често, основават чувството, че има инфлация, макар че тези артикули имат ниско тегло в показателя на цените.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Надежда Бочева
Страните, които в този момент са отвън еврозоната, би трябвало да знаят за измененията и отворения й темперамент, разяснява той желанието на България да одобри еврото.
Христов подсети, че страната извършва четири от петте критерия за влизане във валутно-курсовия механизъм ЕRМ II, като на 23 май Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оповести какво е осъществяването на тези критерии.
Кристофор Павлов, основен икономист за България на УниКредит Булбанк, разгласи, че, с цел да се приключи цялата архитектура на еврозоната, това би трябвало да стане с прибавянето на сполучлив банков и политически съюз. Той уточни, че са нужни промени за дотъкмяване на банковия съюз, където би трябвало да се решат въпросите за гарантиране на депозитите, с цел да не се стигне до възможна рецесия.
Фондът за непоклатимост би трябвало да е автоматизираният стабилизатор по време на рецесия, с цел да компенсира недостиг и да защищити от загуба на работни места, разяснява той. Експертът регистрира, че сега Европейският съюз е доста надалеч от основаването му.
Финансовият съветник доктор Христос Кацанис съобщи, че, в случай че няма обща политика в еврозоната и конвергенция на стопанската система, еврозоната ще продължи да се изправя пред провокации в банковите системи и финансовите пазари.
Кацанис добави, че би трябвало да има задълбочена промяна на еврозоната. „ Аз бих предложил на България да взе участие колкото може по-активно в решение на бъдещето на Европейски Съюз и еврозоната. Българската общност няма ясна визия какво се случва в еврозоната “, предложи той.
Финансистът подсети за вероятността „ Европа на доста скорости “. България има изключителния късмет да открие нови пътища за нов Европейски Съюз и еврозоната, счита той.
Димитър Чобанов, учител в катедра " Финанси " в УНСС, посочи по какъв начин историята на еврозоната демонстрира, че би трябвало да се съблюдават фискалните правила и тези за дъжавния дълг, с цел да има конвергенция.
За новите страни, които се причисляват към еврозоната, може да има нови критерии, които не са били годни за предходните, съобщи преподавателят. Според него първо би трябвало да се потърсят механизми, с цел да се съблюдават в този момент съществуващите правила и да не се употребяват изключения, или да се мисли за нови критерии.
Той предложи да има стабилно осъществяване на критериите, което ще покаже доближаване на обособените стопански системи.
Според Дончо Донев, шеф ръководство „ Капиталови пазари “ в Пощенска банка, е въпрос на време да се реализира фискална консолидация в Европейски Съюз, с цел да стане той резистентен.
Чобанов подсети, че от 2007 година Европейска комисия ползва за България механизъм за наблюдаване и оценка. От 17 рекомендации, отправени в отчета през 2017 година, България не е изпълнила нито една.
Икономиката ни би трябвало да пораства със 7% всяка година, с цел да реализираме след 5 години 80% от покупателната дарба на Западна Европа, пресметна той.
Според него в пътната карта, която ще получи България за влизане в ЕRМ II, може да се заложат справедливи критерии и задължения, само че решението може да бъде и политическо, сходно на влизането на страната в Европейски Съюз.
Дончо Донев съобщи, че в този момент има политическа воля и България не би трябвало да губи време с или без пътна карта за влизане в ЕRМ II, тъй като това ще повлияе позитивно на конвергенцията.
Той също разяснява факторите, които вляят на страните при присъединение към еврозоната и уточни, че този развой ще има серизен позитив за банките от позиция на лихви и отбрана.
Калин Христов разяснява, че при бъдещата конвергенция е обикновено да има по-висока инфлация и хората не би трябвало да се плашат. Той е уверен, че ще има „ резултат на закръглянето “ и даде образец с Италия от първата вълна на присъединение към еврозоната, когато евтините неща, които се купуват по-често, основават чувството, че има инфлация, макар че тези артикули имат ниско тегло в показателя на цените.
По публикацията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ